Тая сутрин се успахме и изпуснахме закуската в хотела. Вчера пътувахме доста и бяхме утрепани. Днес ще ходим до Троки (Trakai), което е много близо до Вилнюс и после до Белмонтес.
В Троки има доста такива стари дървени къщички, всичките с по три прозорчета към улицата. Има някаква символика в това, но не я знам.
къщичка от Троки с три прозорчета към улицата
Някои туристи си влачеха и велосипедите.
рейс влачи колела
В Троки има езеро с едни мини островчета и на едно от тях е този замък.
замъка в Троки 1замъка в Троки 2
Ядохме блини и пихме квас.
блини и квас
После отидохме до Белмонтес. Не зам защо му викам Белмонтес, след като е Белмонтас.
Белмонтас
В комплекса имаше мини езерце с черни лебеди.
черни лебеди
До едно заведение имаше няколко класически американски коли, които аз не можах да пропусна да снимам.
плимутбуик регал
И много други красиви работи…
белмонтас 1белмонтас 2белмонтас 3
Утре мислим да видим и центъра на Вилнюс най-после.
Според Гугъл са около 8 часа каране. Мислех, че с почивките ще го направим за 10 часа, тоест ако тръгнем към 10:00 би трябвало да пристигнем към 20:00.
03.юли.2011 (неделя), 11:35, тръгване от хостела край Талин, Естония
километраж: 158 957
Имах около половин резервоар и не заредих нищо.
След около 50-ина км. сестра ми се сети, че си е забравила пръстена в хостела и се върнахме обратно.
03.юли.2011 (неделя), 13:30, тръгване от хостела край Талин за втори път
километраж: 159 053
В Латвия исках да изхарча последните си 6 лата и заредихме за тях в Лукоил бензин.
03.юли.2011 (неделя), 17:10, на Лукоил в Латвия
километраж: 159 327
вид бензин: 95
единична цена: 0.902 лата/литър
количество: 6.651
сума: 6 лата
Като минахме по околовръстното на Рига, то беше в ремонт и асфалтът беше изрязан. Минах през едни не много големи дупки и започна да вие лагер на някое от колелетата. Аз съм сменил 3 от 4-те лагера – двата задни и един преден, но не помня кой. Може да е забучал 4-тия несменен, но не изключвам възможността, разбира се, да е изтропал и някой от сменените супер качествени лагери, които са ми сменили в сервиза. Ако е така пак ще трябва да чупя нечии капачки на коленцата като се върна.
В Латвия ни изпра супер голям дъжд и в краката на навигатора пак прокапа вода. Това още не съм имал време да го търся откъде е и защо така тече.
Това беше твърде малко бензин, затова по-нататък спряхме на Статоил и заредих догоре.
Към Вилнюс имаше магистрала и там пилотирах със 130, въпреки изтропалия лагер. Все още се трае. Може пък и да реша да карам до България така, само ще си купя тапи за ушите.
Пристигнахме във Вилнюс вечерта.
добре дошли във Вилнюс
Проверих маслото: наполовина между двете чертици на щеката. Хмм… явно е от постоянното каране на 4000 оборота. В България след основния ремонт от смяна до смяна почти не го бараше. Като го смених преди да тръгна ми дадоха малко хартисало в тубата, но аз, разбира се, не го взех. Че защо ми е, викам си, нали съм го сменил току-що и тя е ремонтирата, значи няма да го бута. Грънци! Няма кола, дето да не бута масло в обороти. Не че тука не мога да си купя, но на половината е между чертите, така че засега няма да доливам.
Вместо 2 нощувки в Рига, останахме 3. Аидас нямаше нищо против, той си беше през цялото време на дачата. Наистина много ни хареса престоя там. По никакъв начин не можахме да го убедим да му заплати за 3-тата нощувка, но все пак му подарихме едни полски бонбони, още една полска водка друг вид и аз му дадох за сувенир българска банкнота да си има. Той много се зарадва. Не можах да намеря къде бях заврял българските си стотинки да му дам и от тях, така че си остана само с банкнотката. На тръгване се снимахме за последно с него. Той има Honda Legend купе, порше и един стар мерцедес комби да си вози кучето, и мотор.
Аидас е пич!
01.юли.2011 (петък), 13:50, бензиностанция Statoil, Рига
километраж: 158531
вид бензин: 95 с добавки
единична цена: 0.924 Ls
количество: 44.10
сума: 40.75 Ls
до тук изминати: 2737
На междуградските пътища в Латвия е разрешено да се кара със 100, което значи, че ние държахме 110 по километраж. Времето е душегубка.
може да се кара със 100 км/ч
По пътищата се среща по някоя и друга добре поддържана жигула или лада, но рядко. Тоя дядо переше пред нас с около 100 км/ч.
жигули
Не след дълго влязохме в Естония
на влизане в Естония
Пътят в Естония е горе-долу така:
пътят е такъв
Пътят беше към 325 км. Оказа се, че хостела, който сме резервирали се намира на около 15 км от Талин в един град на име Maardu, но нали сме с кола и няма проблем. Даже май този град се води квартал на Талин, не знам.
Пристигнахме в най-северната точка, където някъде съм бил, късно и не сме ходили да разглеждаме нищо още. Казаха ни, че тук преди седмица е била най-късата нощ. Аз направих една снимка в нощен режим, според възможностите на фотоапарата, в полунощ и вижте как има още светло на небето.
бели нощи
В Талин, в самия град, пътищата са сравнително лоши. Било заради дългата зима и химикалите, с които топят снега, разяждали асфалта. Бе то и в Канада има зима, ама… Правят, обаче, доста ремонти и работят денонощно. Например, към 20:00 часа отидохме от хостела до Талин и на връщане към 23:30 вече бяха асфалтирали толкова много, че не се познаваше.
Жегата тук много ни мори. И изобщо не само в Естония, но и през целия път от Рига. А аз си мислех, че на север ще е по-студено и даже съм помъкнал зимно яке.
В Естония, най-много от трите страни, не обичат или не могат да говорят на руски. Разбира се, на пазара за сувенири и в хостела говорят, но там просто им трябва.
Когато резервирах стая не можах да запазя с две отделни легла, а с едно цяло голямо, но тук на място се оказа, че имат с две отделни на същата цена и ни дадоха. Аз не бях запознат с хотелската терминология, но Double room значело с едно голямо легло, а Twin room, противно на логиката, значело с две отделни. Естония са с евро и са най-скъпата от трите страни. За 23 евро на нощ стаята я бива и това е доста евтино за Талин.
Юрмала е доста близо до Рига – на около 25 км. и ние отскочихме до там да поразгледаме. Това е курортен град на Балтийско море. Има плажове и много спретнати къщички в американски стил: дървени, с полянка и гараж залепен за къщата. В Юрмала руснаците си правят някакви музикални фестивали има такъв таг във VBox7.
Както може би забелязвате, има промяна във воденето на този блог. Преди пишех доста повече текст и слагах по някоя снимка, но сега преминах към повече снимки и по-малко текст. Това отчасти е защото сестра ми си работи на компютъра и аз по-малко се добирам до него, но най-вече се дължи и на лек мързел от моя страна. Както и да е, мисля че повече снимки с по някое и друго изречение край тях също е страхотна форма да предадеш информация. Нали една снимка струва колкото хиляда думи.
Също така, скоро не съм слагал статистика за километраж и зареден бензин, но това е просто защото останахме 3 дена и половина в Рига и засега правим само градско каране и още не съм зареждал. Изключение прави това отскачане до Юрмала, но то може да се включи в графата градско каране. Толкова е близо, че тъкмо излезеш от Рига и се засилиш и си в Юрмала. Малка страна – малки мащаби. Можете да видите в Google Maps къде са двата града. Ех ако така се ходеше на море от нашата столица…
Плажът беше със страхотен ситен пясък. Водата беше леко хладна, но не много. Казаха ни, че най-горещо там става юли. Соц останките са видими като, например, изоставен полуразрушен почивен дом, ръждив парапет и т.н., но това не пречи.
плажът на Юрмала
Мисля, че е излишно да казвам, че плажът беше изключително чист и аз не намерих дори едно единствено боклуче, фас, хартийка или каквото и да било. Не ги знам латвийците що за хора са и как пазят толкова чисто. Определено не са богата държава, никак даже, което означава, че чистотата не е въпрос на пари, тоест едва ли плащат на групи хора да обикалят ден и нощ по плажа и да го чистят. По целия плаж на еднакво отстояние имаше шатри-барове, от които се носеше приятна релаксираща чалгаlounge музика.
плаж на Юрмала 2
Тук няма диво каубойско строителство. По целия плаж видяхме само един 5 звезден хотел и то не много голям. Може би затова ни казаха, че в сезона просто не можеш да си намериш нощувка за 1 седмица тук – никой няма да те вземе за толкова малко време.
хотелЪТ
Статията за Юрмала в Уикипедия има ето тази снимка. На мене ми прилича на същия хотел, но от социалистическо време. Сега е реставриран, има си 5 звезди и изглежда така:
хотелЪТ 2
Плажът не беше претъпкан с хора. Нямаше нито един чадър или шезлонг на концесионер. 5 звездният хотел не беше оградил свой собствен „частен“ плаж с мутри, които да не ти дават да минеш. Този хотел хем беше там със целия си лукс, хем някак си не се натрапваше, че е там.
плажът на Юрмала 3
По едно време заваля дъжд от нищото.
дъжд на плажа
Извън плажа, по самите улички също е стряскаща чистота и тротоари с равни плочки.
супер улички в Юрмала
Харесахме една къща, коато се продаваше. Мислим да си я купим за лятна резиденция.
хубава къща за продан
Или пък дали да не вземем тоя полуразрушен „замък“, да го реставрираме и да го направим на детски атракцион, където да се играе на фунийки. Ама то за игра на фунийки и така си е добре.
съборетина
В целия град улиците са направени така, че има място за безплатно паркиране за колкото време си искаш!
навсякъде се паркира безплатно
Когато паркирах тук беше пълно с коли, а сега дивото ми магаре си стои само и, разбира се, непокътнато.
моята кола в далечината
Тук все още е леко светло навън в 23:00. Чудя се какво ли ще е в Талин.
Рига ми хареса повече от Каунас. Имат стар град с малки улички и красиви стари сгради.
Рига си има и музей на руската окупация на Латвия
музей на руската окупация на Латвияняква гледка от центърахубави стари улички
В Рига намерихме това страхотно паркче. Всичко блести от чистота и с голям зор намерих един фас хвърлен в тревата.
парк в Рига
Хората спокойно си седят по тревата в парка
хората спокойно си седят по тревата в парка
Може да си вземеш лодка по реката
Има лодки по реката
Тревата е супер да седиш на нея
тревата е супер да седиш на неянякаква кула
Аидас беше оставил в хладилника латвийска пшенична бяла мътна бира. Каза да пия ако ми харесва. Вечерта като се прибрахме се възползвах от предложението му и страшно много ми хареса. И преди съм пил подобна, но и тази определено много си я бива.
За малко над 3 часа се взима Каунас – Рига. Климатикът нещо като го включиш работи 15-ина минутки и спира. И това ще оправям като се върна в България. Поне не е фатално за придвижването ни. Допълнение: после ще разбера, че не работи, защото колата ми всъщност прегрява.
на влизане в Латвия
Нямам какво да кажа, освен че се настанихме у Аидас. Той е много усмихнат и свеж човек. Разказа, че е бил в доста страни по света и дори в Нова Зеландия. Сега искат да се преместят там завинаги с приятелката си.
„нашето“ място е много уютно
Таванският му апартамент е супер уютен, макар и малко нестандартен и без стени. 🙂 Остави ни сами там и отиде на дачата си, но преди това ни заведе до „Лидо“ – едно място в Рига с много и разнообразна местна храна.
„Лидо“ – място за хапване
Тези неща, в интерес на истината не бяха много вкусни, но пък, за сметка на това, бяха супер скъпи!
Литва е сравнително бедна държава (едва ли колкото България, но все пак) и в Каунас улиците, тротоарите и блоковете са като в София. Каунас е вторият по големина град с около 350 хил. души население. Все пак е много чисто.
Няма да обяснявам много, само ще пусна няколко снимки.
хубава гледкагледка 2Йезуитската гимназия в Каунас (Ковно)интересна реклама на кръчманяква лимузина в центъра и някъв я снимацентралната улица в Каунасбезжичен безплатен интернет има из главната улицапокрай рекатахората си пускат хвърчила
Печка от времето на СССР на хазяина
печка от времето на СССР
Соца от прозореца е пълен, но на мен не ми пречи. И въпреки всичко, все пак е много чисто.
26.юни.2011 (неделя), 12:30, бензиностанция Орлен, Краков
километраж: 157258
вид бензин: verva 98
единична цена: 5.08 PLN
количество: 49.13
сума: 249.58 PLN
до тук изминати: 1464
Тръгнахме малко късно, защото имаше да си оправяме багаж и ни се спеше. На бензиностанцията цената на 95 и 98 е доста близка – само с няколко гроша разлика, затова реших да заредя 98 догоре. Беше ми светнала лампата и резервоарът беше почти празен. Интересно, че в 40 литров резервоар събрах 49.13 литра. Може и да не е 40 литров по спецификация, трябва да проверя. Най-много да е 45 и малко в кривката на тръбите и ето ти ги. Обновление: Проверих ето тук, 55 литра го дават.
бензиностанция Орлен в Краков
Винаги съм се чудил на хората, когато казват, че намират разлика от един бензин до друг, но трябва да призная, че имаше осезаема положителна разлика във вървенето на колата с тоя 98 на Орлен. Поема от ниските обороти и като че ли колата ми има по-голяма мощност. За първи път успявам да установя такава разлика от един бензин до друг.
26.юни.2011 (неделя), 17:00, бензиностанция BP, малко преди Варшава
километраж: 157596
до тук изминати: 1802
Спряхме да пием кафенце и защото ми се схвана крака да натискам газта. Сестра ми помоли да ни упътят как да избегнем задръстването при Варшава. Нали е неделя, а поляците са имали 4 почивни дни тая седмица (от четвъртък) ходили са насам – натам, сега се прибират към Варшава и на пътя е ад. Според джипиеса ще сме в Каунас в 23:00 вечерта, което значи, че има още доста. На бензиностанцията спря един с много запазено и реставрирано БМВ 3-ка и ходихме да го помолим да го снимам.
яко БМВяко БМВ 2
Времето не е много топло и се пътува приятно. В Румъния си мислех, че шофьорите много пилотират на извънградските пътища, но сега виждам, че поляците категорично ги изместват от класацията. Тъй като в Полша няма много-много магистрали, на междуградски път хората като че ли си наваксват и това 140 км/ч го нямат за нищо. Постоянно има знаци, че скоростта се следи от видео радари, но изглежда хората не се притесняват особено. Намаляват малко, но не колкото показва знака. И то не един – двама джигити, ами масово, просто почти никой не кара по-бавно. Гадното е, че главният път доста често минава през селца и има светофари. Тамън се засвяткам и трябва да спирам. То и да не спираш ти стига напрежението, че караш със 140 и гледаш в далечината светофар, който свети зелено и не знаеш дали ще можеш да спреш ако се наложи. На няколко пъти едвам спрях на червено както се бях засвяткал със 150. Знаците за предстоящ светофар идват малко къснично. Ако пък, виждайки светофара, почнеш да намаляваш тогава разваляш строя, защото всички останали те изпреварват. Не знам как го правят – или спират по-добре от мен, или усещат кога ще светне червено. Т’ва комби кат’ съм го нат’варил и заредил догоре хич не ми харесва как спира. На един светофар спрях доста след стоп-линията и отсреща имаше камери, обаче сестра ми вика, че едва ли ще ме търсят за това.
Докато сме все още в Полша спряхме да купим водчици за подаръци. За щастие Биедронка (полска верига супермаркети) работи до 20:00. Една водка и едни бонбони са за Аидас – човекът от Рига, у когото ще спим за 2 евро. Не знам дали споменах, че в AirBNB намерих една нощувка и, понеже ще сме първите клиенти, човекът обеща да ни даде една „малка“ отстъпчица и вместо за 50 евро двама души за две нощи ще спим за 2 евро. Да, точно така, правилно прочетохте 2 евро, не 20.
Излиза, че с 35.67 литра съм изминал 611 км, което прави разход 5.83! Никак не е зле, при положение, че доста пилотирах.
Някъде по тъмно влязохме в Литва.
на влизане в Литва
Пак питахме за винетки, но не трябвало. Фаровете пак са денонощни. Проблемът с клемореда на ключалката за запалването пак ми се прояви на няколко пъти по време на каране и колата се изключваше в движение и на скорост, но като бутна леко ключа и тя си се пали пак и продължава. Случи ми се и веднъж докато изпреварвах един тир и като се върна в България ще гледам да го оправя възможно най-скоро. Проблемът е, че частта не я пращат от Англия, може би не я произвеждат вече. Аз съм си дал поръчка и вече над 3 месеца чакам. Ако се презапои ми казаха, че не изкарвало много дълго и пак се прецаквало.
26.юни.2011 (неделя), 23:50, при квартирата, където ще спим в Каунас, Литва
километраж: не знам точно, тъмно е и много ми се спи
С малко лутане и няколко телефонни разговора намрихме апартамента, където ще спим. Объркването беше, защото Линас ми беше писал, че живее на Kovo 11 и аз мислех, че това е улица Ково, номер 11, а се оказа, че името на улицата е „Kovo 11“, а номерът е друг. И днешният ден се оказа дълъг, но все пак приключи благополучно.
Нещо не можах да заспя на тоя паркинг на Била. Някакви хора само минават покрай мен с колите и шумят, а и кока колата, която изпих в Макдоналдса май повлия. Мисля да тръгна и да карам докато ми се доспи.
Пътят от Тимишоара до Сегед беше добър и без планини и завои. Вече беше доста късно вечерта но беше пълно с тирове в насрещното. Просто, разминавах се с цели колони от тирове. Явно денем не им дават да карат, че нагъват асфалта и те си наваксват нощем. Табелките, които сочеха към Будапеща искаха да ме прекарат на север, но джипиесът настояваше на друго и аз го слушах. Явно табелките искат да те накарат да путуваш повече из румънско, но аз исках вече да излизам в маджарско.
на излизане от Румъния към Унгария
Малко преди границата, в едно румънско село, много ми се доспа и реших да отбия в някоя вътрешна улица по-далече от главното шосе. Тук вече успях да дремна малко, но както си спах сладко ме събуди страшен вой на мъжки разгонен котарак (поне на това ми приличаше) и реших, че няма да мога да спя повече, така че потеглих.
Сега се сещам да споделя и за един друг проблем с колата, който почна да ми се обажда. Аз още от пролетта бях забелязал, че като запаля колата и тя се самозагася. Ходих в сервиза и казаха, че е клемореда на ключалката и е нагорял и не дава добър контакт. Било типично за тия хонди (които не се чупят никога иначе). Поръчахме нова част, но не я доставиха за около 3 месеца и така и тръгнах. Засега не е страшно, някак си я закрепвам да не се изключва.
Вече приближавах границата и реших да изразходя последните си леи за бензин. Спрях на ОМВ и мислех да заредя за точно 38.50 леи (7.30 литра) – колкото имах, но не успях и надвиших с малко. Трябваше да платя с кредитната карта, жалко. Тръгнах и има-няма 500 метра след това гледам Лукойл. Викам си, е те тука ще успея. Спирам пак и тоя път заредих за 38.20 леи и успях.
24.юни.2011 (петък), 23:00, Арад, ОМВ
километраж: 156553
вид бензин: OMVMaxx95
единична цена: 5.39 леи
количество: 7.30
сума: 39.35 леи
до тук изминати: 759
24.юни.2011 (петък), 23:10, Арад, Лукойл
километраж: 156554
вид бензин: EURO LUK
единична цена: 5.38 леи
количество: 7.10
сума: 38.20 леи
до тук изминати: 760
Такааа, вече нямам кьорава лейка и за един подкуп ако ме спрат 🙂 ама то остава много малко.
25.юни.2011 (събота), 02:30, румънско-унгарската граница
На влизане в Унгария ми искаха, освен личната карта и талона за технически преглед на колата! Да им се не надяваш. На следващата будка ще купувам винетка. Ей, голям проблем са им езиците на тия унгарци, много не ги говорят. Едвам се разбрахме да си купя винетката. Аз исках да питам дали е задължителна за всички пътища в страната или само за магистралите, но не можахме да се разберем. Както и да е, аз и без това щях да карам по магистралата. Струваше 8.60 евро.
на влизане в Унгария
25.юни.2011 (събота), 04:14, някъде по магистралата за Будапеща на един Шел
километраж: 156717
до тук изминати: 923
Да се води дневник се иска малко усилие и дисциплина, не се случва просто така от само себе си. Предното дремване в Румъния не ми беше достатъчно, но нямам време да дремя пак, защото ще се съмне, ще се натовари движението и ще напече яко. Изядох си 4-тия, последен сандвич и 2-ри кроасан (поне кроасани имам доста). Изпих и редбула. Това ми е първият стимулант, който пия досега.
редбул
Колата по магситралата за Будапеща си държи 130 или 140 км/ч без проблем. Движение почти няма. Стрелката на температурата пак прави каквото си иска, но мене не ми пука. По-късно ще разбера, че съм грешал и е трябвало да ми пука. 😦
колата си пере със 140
25.юни.2011 (събота), 05:30, на околовръстното на Будапеща
километраж: 156866
изминати досега: 1072
Колкото и да не ви се вярва, Будапеща има околовръстно. Аз поне не знаех. Само дето обикаля издалеко. Ако джипиесът ме прецака лошо при Плевен – Видин, то тук съм му много благодарен, че не ме вкара в самия град. Преди години като минавах се набих баш в града.
25.юни.2011 (събота), 06:25, на влизане в Словакия
километраж: 156932
изминати досега: 1138
Влизам в първата бензиностанция буквално след границата за да разпитам за винетка. Някакъв мъж ме предрежда все едно съм прозрачен. Бензинджията не говори английски, но една клиентка говореше. Питах ги дали в Словакия е задължителна винетката за цялата страна или само за магистралите. Жената обясни, че само за магистралата и ме пита накъде отивам. Казах, че за Краков и тя ми обясни, че по моя път има само един много кратък участък от магистрала при Банска Бистрица, но има обиколен път и ако искам мога да си спестя винетката, затова аз реших засега да не купувам.
25.юни.2011 (събота), 07:15, някъде в Словакия, преди Банска Бистрица
километраж: 156965
изминати досега: 1171
Карам си аз в Словакия и гледам по едно време отстрани един старичък автобус с отворен капак на двигателя. Подминах го, но забелязах, че регистрационният му номер беше софийски. Мисля, че е излишно да казвам, че фирмата беше „Туринг“. Намалих, обърнах и се върнах при автобуса. „- А добър ден“ – им викам – „- Мога ли да ви помогна с нещо?“ Шофьорите започнаха да ми обясняват каква е аварията. Казах им, че не мога технически да им помогна, но мога да закарам някой, който е за Краков. Те казаха „Ми то всички са за Краков, но има една жена с малко дете, която може да вземеш“. Казаха също, че са говорили с фирмата си и още не знаят какво точно ще стане. Или от София щели да им пратят автобус, или от Краков. И в двата случая това означава много чакане. Жената беше с 2 годишно детенце сладурче и си викам какво толкова, ще я оставя в автогарата на Краков. Първоначално не бях сигурен, че ще успея да кача и нейния багаж, защото и аз вече бях натоварил доста, но в крайна сметка си казах „Абе аз комби ли съм си купил или лукова глава? Че и газова бутилка не си сложих, за да имам по-голям багажник. Ако не мога да вдигна багажа на двама души, значи не ми трябва такава кола.“ И наблъсках и нейния багаж.
Не знам дали не бяхме в нарушение като возя 2 годишно без специална детска седалка в колата, но жената си седя отзад и си го държа. Тя се оказа полякиня от Криница и пътува от Кърджали, но рейсът е хванала от София. Била 6 месеца в БГ, но имаше доста сносен български, така че можехме да се разбираме. Каза, че с тия рейсове на „Туринг“ често ставали аварии.
25.юни.2011 (събота), 10:00, някъде в Словакия, малко преди границата с Полша
километраж: 157126
изминати досега: 1332
Спряхме на една бензиностанция жената да си преоблече детето. Бензинът ми привършва, но не искам да зареждам преди Полша, защото имам злоти в брой. Излях 5 литровата туба с бензин, която си носех за всеки случай, в резервоара, а в Полша като зареждам ще я напълня пак.
добре е да имаш малка туба с бензин на такива пътувания
Продължихме по-нататък и в едно село видях едно гробише, което ми направи силно впечатление колко е красиво, чисто и със свежи цветя на абсолютно всеки гроб. Слънчевите лъчи на изгрева го осветяваха под ъгъл и това го праше още по-хубаво, все едно не е гробище, а паркче. Както казва Ванко Чешита „Да ти е драго да легнеш и да умреш“. Искаше ми се да го снимам, но беше след завой и не успях да реагирам.
Наближихме Банска Бистрица и аз си спомних за жената на влизане, която ми беше казала, че мога да заобиколя уастъка от магистрала и да не си купувам винетка. Влязох в една бензиностанция да разпитам за обиколния път и дали това, което жената ми беше казала е вярно. По принцип аз за едно нещо питам по няколко пъти, защото хората понякога без да искат те заблуждават. Човекът каза „Няма алтернатива, задължително винетка!“ После аз възразих, че друго са ми казали на границата и той попита „- Срп?“ (демек, сърбин ли си?) „- Не, българин.“ – „- Добре, има алтернатива.“ И взе една карта и ми обясни подробно. Сега ще ви обясня и на вас. Значи както си карате по пътя, по едно време има много голяма зелена табела надясно за Банска Бистрица по магистралата. (не успях да я снимам). Нея я пропускате. Малко след това има една малка табелка, която също сочи надясно пак за Банска Бистрица, но вече по алтернативния път.
алтернативният път през Словакия без винетка
Не след дълго се включваш пак в пътя и си продължаваш. Самото включване е наляво към главния път и може да се изпусне, ако не се внимава. Може да ви се стори, че влизате в магистралата, но не се притеснявайте, това е само края й, така че всичко е наред.
Изглежда, че в Словакия се кара денонощно на фарове през цялата година, защото колкото пъти забравях да си ги включа, все ми присветкаха шофьорите да ме подсетят. Мислех, че е заради полицаи, но после се загледах, че всички са на фарове. Мислех, че е от гъзария, но след като и бусовете са с фарове, начи е задължително.
Не съм си записал кога влязохме в Полша, но последните километри към Краков вече много се изморих и ми се доспа. Винаги така става – накрая е най-трудно. Спрях на една бензиностанция близо след границата да си купя кафенце. Викам си, тука съм в най-богоугодната страна и хората са мили и любезни, ама нещо не бях случил. Първо жената не ме погледна известно време, въпреки че бях единствеия клиент. После и подадох 100 злоти за едно кафе и тя ми върна 90. Доста се позачудих как може едно кафе да струва 10 зл (5 лв) и попитах дали няма някаква грешка, но тя просто потвърди, че всичко е точно. Викам си, минах се с това кафе, ама айде. Върнах се да го пия при колата и казах на жената с детето, че тука май ме порязаха с това кафе, защото е много скъпо. Казах й също, че съм забраил да си взема касовата бележка. Тя като разбра колко струва се ядоса, грабна детето на ръце и влетя в бензиностанцията. Почна да се разправя нещо на полски и онази се направи, че уж търси бележката ми в коша, но после видя, че няма да й мине номера и чукна нова. На бележката кафето беше 4 зл. (2 лв) и подаде още 6 зл. ресто без да си вдига погледа. Очевидно продавачката се беше пробвала да ме излъже, но благодарение на жената, която возих се оправихме.
Краков е близо
Пристигнахме в Краков и оставих жената с детето на автогарата да се чакат с майка си и аз отидох у сестра ми. Гармин ме оправи точно отново. Денят може вече да приключва за мен. 🙂
Голямото балтийско пътуване 
